Годишнината от началото на реформите в България, които все още наричаме “преход” съвпада с годишнината от началото на дейността на Фондация “Фридрих Науман” у нас. Самата дума “преход” носи в себе си съзнанието за нещо незначително, за малоценност. “Преходът”, така като и Средновековието, например, се мисли като едно несъществено, инструментално време, което препраща към нещо друго, различно, ценно. Ето това съзнание за “преходност”, за инструменталност прави така, че много хора от времената на “прехода” възприемат собствените си действия, собствените си проекти и продукти като малоценни. Така много от документалните свидетелства и от личните спомени на “прехода” остават захвърлени из кьошетата на тавани и мазета или някъде из кьошетата на паметта на живите участници. Мартин Иванов, Орлин Спасов и Венелин Стойчев се заеха със задачата да се разровят из кьошетата и да запазят каквото е останало, защото точно тези документални свидетелства и спомени са важни, ако искаме да се ориентираме в какафонията на днешната публичност и ако сме отговорни пред бъдещите изследователи и обикновени граждани. Важни са, защото модерният живот не е статукво, а задача, която непрекъснато трябва да бъде решавана, а всяко решение е само временно.
Тук сме представили разговори, които проведохме през есента на 2009 г. Събрали сме отговори на различни като опит, специалност, възраст и занятие либерали. Тук няма окончателни отговори, “верни” отговори. Някои въпроси са отговори, а някои отговори са въпроси – но това не е толкова важно. Важното е, че са повдигнати теми, които препращат към разбиране за това каква е Актуалната ситуация, в която сме поставени в момента, какви са алтернативите и какви са предизвикателствата пред либералното мислене и либерализма като политическа и гражданска кауза.
