Агенция за икономическо развитие- Варна е  неправителствена организация с нестопанска цел, регистрирана в Регистъра към МП за работа в обществена полза. Тя е разположена в гр.Варна, България.Агенцията е създадена през 1997 г. по съвместна програма на Община Варна и Американската агенция за международно развитие за подпомагане на регионалното икономическо развитие. От 1998 г. АИР е член на мрежата на Българската Асоциация на агенциите за регионално развитие и бизнес центрове.

Мисия

Установяване на условия за устойчиво икономическо развитие на гр.Варна и региона;

Изграждане на капацитет на малките и средни предприятия чрез предоставяне на информация , консултантски услуги и обучения;

Насърчава работата за привличане на инвестиции в региона и подобряване на възможността за трудова заетост.

Цели

Да подкрепя МСП, иновациите и икономическото развитие;

Да работи за привличане на чуждестранни инвестиции;

Да предлага алтернативни форми и програми за намаляване нивото на безработица;

Да подпомага местните и държавни власти при изготвянето на регионални планове за развитие;

Съдебно решение 1997

Съдебно решение 2000

Решение общински съвет 1996

Решение общински съвет 1997

Устав 2007

S_T_A_T_U_T_E_Engl_amendted_19.03

Устав 2009

VEDA_Report_2008

Отчет 2008

Бюлетин Януари 2008

Бюлетин Февруари 2008

Бюлетин Септември,2008-1

Бюлетин Септември,2008-2

Бюлетин Септември,2008-3

Бюлетин Октомври.2008_2

Бюлетин Декември 2008

Бюлетин Март 1_2009

Бюлетин Март 2_2009

Бюлетин Април,2009

Бюлетин Юни_2009

Бюлетин Ноември,2009

SEPA-Sustainable_and_Equipped_Media

Общо Събрание

Изпълнителен състав
Управителен съвет

Контакти

• адрес- Варна 9000, ПК. 9345
• e-mail- vardevel@mail.orbitel.bg

Центърът за ukoнoмuчecko развитие е неправителствена организация, създа­дена през септември 1997 година. Той е продължител на дейността на група ukoномисти, работещи съвместно от есента на 1996 година.

Целите на Центъра са:

• да спомага за ukoномичeckomo развитие на България и за постигане на устойчив иkoномичecku растеж в условията на пазарно стопанство.
• да повишава иkoномичeckama kyлmypa u kaчecmвomo на ukoномичeckomo образование в страната.
• да подпомага обществената дuckycuя по основни въпроси на ukoномичeckаmа noлumuka и да развива сътрудничеството между държавната админис­трация, частния cekmop, образователните инс­титуции и неправителствените организации при решаване на проблемите в областта на ukoномukama.

Центърът осъществява целите си чрез:

• изследвания в областта на ukoномukama и тяхното разпространение.
• разработване на варианти за ukoномичecka политика.
• проучване ефективността на действащите нормативни akmoвe в областта на ukoномukama и подпо­магане законодателната дейност.
• популяризиране на либералните идеи в ukoномukama и опита на страни с развито пазарно стопанство.
• стимулиране обмена на идеи между специалисти в областта на ukoномukama, управлението и бизнеса от България и други страни.
• разработване на интернет приложения за българckama ukoномuka.
• noдkpena на ukoномичeckomo образование и квалифиkaцuя

http://www.ced.bg/index.php

Годишни отчети

Годишен отчет 1999

Годишен отчет 2000

Годишен отчет 2001

Годишен отчет 2002

Годишен отчет 2003

Годишен отчет 2004

Годишен отчет 2005

Годишен отчет 2006

Годишен отчет 2007

Публикации

Анализ на системата за особените залози

Анализ на технологичното развитие на България

АНАЛИТИЧЕН ДОКЛАД ЗА ВЪВЕЖДАНЕ НА АРБИТРАЖ В АДМИНИСТРАТИВНОТО ПРАВОРАЗДАВАНЕ

БЯЛА КНИГА НА ОИСР ЗА КОРПОРАТИВНО УПРАВЛЕНИЕ В ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПА

Велинград – Атрактивна туристическа дестинация

Възможности за развитие на електронен бизнес в България

Дейности и програми за развитие на информационното общество в България

Демография на малките и средните предприятия в България, 1995-1999

Дърводобив и дървопреработване – проблеми и възможности

Европейcката перспектива

Етапи и развитие на електронната търговия ( публикувана на 2001-05-14)

Законодателна рамка за развитие на информационните и комуникационните технологии в България

Изпълнение на Лисабонската стратегия – представяне на резултатите

Изпълнение на целите от Лисабон – конкурентоспособна ли е българската икономика

Икономиката на България – Април 2005

Икономиката на България – Април 2007

Икономиката на България – Април 2008

Икономиката на България – Октомври 2004

Икономиката на България – Октомври 2005

Икономиката на България – октомври 2006

Икономиката на България – Октомври 2007

Икономиката на България – октомври 2008 г

Икономиката на България – Юли 2004

Икономиката на България – Юли 2005

Икономиката на България – юли 2007 година

Икономиката на България – януари 2009 г

Икономиката на България 2006 г

Икономиката на България през 2004

Икономиката на България през 2005

Икономиката на България през 2007 година

Икономиката на България през второто тримесечие 2002

Икономиката на България през второто тримесечие 2003

Икономиката на България през първото тримесечие на 2002

Икономиката на България през първото тримесечие на 2003 г

Икономиката на България през третото тримесечие 2002

Икономиката на България през третото тримесечие на 2003 г

ИКОНОМИКАТА НА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ ТРЕТОТО ТРИМЕСЕЧИЕ НА 2003 ГОДИНА

Икономиката на България през четвъртото тримесечие и през 2003 г

Икономиката на България през четвъртото тримесечие на 2002 година и обобщение за цялата 2002 г

Икономиката на България, април 2009 година

Икономиката на България, юли 2009 година

Икономическа интеграция на Балканите – фикция или реалност

Икономическата цена на корупцията

Информационните технологии в помощ на малкия и средния бизнес

КАПИТАЛОВИЯТ ПАЗАР В БЪЛГАРИЯ – СЪСТОЯНИЕ И ПЕРСПЕКТИВИ

Кодекс за корпоративно управление

Кодекс на най-добрите практики за финансиране на малки и средни предприятия в Югоизточна Европа

Конкурентоспособност на българската икономика 2001

Конфликти на интереси в бизнеса.Бизнес етика

КОНЦЕПЦИЯ ЗА ВЪВЕЖДАНЕ НА АРБИТРАЖ В АДМИНИСТРАТИВНОТО ПРАВОРАЗДАВАНЕ

Корупционни практики в процеса на управление на общинската собственост

Либерализиране на търговията в България

Мaлки и средни предприятия и конкурентоспособност

Макроикономическа рамка за технологично насърчаване в България – ОРГАНИЗАЦИОННА СТРУКТУРА И ЦЕЛИ НА ПРОЕКТА

Макроикономическа среда за развитие на високите технологии в България

Малкият и средният бизнес срещу корупцията

Насоки за икономическото развитие на България 2005 –2010

Национален доклад за действието на програма ‘Леонардо да Винчи’ в България

Национален Кодекс за корпоративно управление

Оценка на българската политика към предприятията 2003

Оценка на политиката към предприятията в България 2004

Оценка на политиката към предприятията в Югоизточна Европа 2003

Перспективи за интеграция и синергични ефекти на европейската трансформация

Подобряване на столичния обществен пътнически транспорт

Политика за технологично развитие в България

Преговорите на България за членство в Европейския съюз (2000 – 2001)

Предизвикателствата на Лисабонската стратегия – Издания на ЦИР

Предстоящият кръг от преговори в СТО и подготовката на България за тях

Проблеми на преструктурирането на въгледобива в Полша и България

Проблеми на преструктурирането на електроенергийните системи в Полша и България

Проблеми на трудовия пазар в България

Програмата за икономическа реформа от Лисабон – Издание на ЦИР

Програмата за икономическата реформа от Лисабон

Пътят към единния пазар на електроенергия в Европейския съюз

Реформите в електроенергийния сектор и тяхното влияние върху защитата на потребителите

Следприватизационно развитие на предприятията в България

Статистически аспекти на ненаблюдаваната икономика

СЪДЕБНИ И ИЗВЪНСЪДЕБНИ МЕХАНИЗМИ ЗА РЕШАВАНЕ НА ТЪРГОВСКИ СПОРОВЕ

Управлението на обществения пътнически транспорт в София

Участие на “е”Правителството като страна в ‘е’ Отношенията

Фактори за икономически растеж в България

Фискална децентрализация в България

Фискалната децентрализация в България – за по-голяма самостоятелност на местните власти

Хармонизиране на данъчното облагане в България с изискванията на Европейския съюз

Събираме в общо действие усилията, опита и волята на българи от целия свят в една добронамерена помощ за по-бърз просперитет на България.

Нашите мисия е да помагаме на България за:

- успешно приемане в Европейския Съюз (изпълнено!)

- борба с корупцията

- изграждане на ефективна държавна администрация

- създаване на ефикасна съдебна система

- установяване на динамична банкова система

- развитие на работещи капиталови пазари

- установяване на качествено и практично образование

- подпомагане на износа на български стоки

и всяка друга дейност, която ще приближи страната до Европейските ценности и стандарт на живот.

Движение Български Великден да е продължител на проведената през 2000-та година инициатива „Българският Великден“. Но днешната мни формация е тотално различна. Както от фанфарите, показността и липсата на конкретен ефект от изявите 2000-2001 г., така и от великденските „лица“ оттогава, някои от които станаха отрицателно нарицателно за управлението 2001-2005 г.

Не подкрепяме никоя политическа партия. Не търсим участие във властта. Нашите днешни най-активни съмишленици никога не са били във властта на значими държавни длъжности.

Как започна всичко

За Великденските празници през 2000-та година, тогавашното правителство на Обединените Демократични Сили (ОДС) с министър- председател Иван Костов ражда идеята за годишна среща „Българският Великден“. Идеята бива почерпена от книгата „Българския Великден или страстите български“ на покойният вече бележит български писател Тончо Жечев.

Зявената цел тогава е да бъдат привлечени български професионалисти с опит в най-различни области от целия свят, работещи за престижни български и световноизвестни компании и много студенти с будно мислене за каузата да помагат в процеса на присъединяване на страната към Европейския съюз – с експертни съвети и с включване активно в управлението на държавата на различни нива.

Повече от 600 души участват в това първо издание на инициативата.

Историята на събитията, генерирани в последствие от по-активните участници в иницативата, е бурна и противоречива. Но това е съвсем естествено за една възникваща и осъзнаваща себе си обществена група млади, будни, амбициозни и доказали се професионалисти. Всички тези хора се включват тогава с желание да допринесат за нещо повече от личното си добруване – да помогнат за един по-бърз просперитет на Родината.

През първите две издания на инициативата (2000 г. и 2001 г.), съмишлениците са много активни и предлагат много свои мнения, идеи и проекти на българските управляващи, заявили че търсят техния опит.

След самите срещи на инициативата са правени активни опити за контакт с дръжавните институции.

За съжаление, обаче, същото това правителство, което потръси и поиска помощ от великденци, забравя много бързо за обявената цел ана срещата. Всякакви опити за контакт с правителствените звена след приключването на неколкодневните срещи срещат стена от незаинтересованост и мълчание. Като резултат, в годината до следващата среща, великденци отправят силни и обосновани критики към тогавашното българско управление.

На годишната срещата 14 – 16 април 2001 година (с около 1450 участници в дискусии в 13 града из цялата страна) участниците подготвят много нужната тогава програма какво трябва да се поправи в българското управление – документа „Великден за България“. Той се състои от 101 основни точки, очертаващи според нашите виждания какви трябва да бъдат приоритетите в широк спектър от политически и икономически действия пред управляващите страната, които да ускорят значително темпа на подобряването на живота на българите в Родината.

Няколко от най-активните участници в срещата „Българския Великден“ 2001 година – най-активни в изготвянето на този програмен документ за развитие – биват поканени за кандидат-депутати в листите на подготвящата се тогава за избори нова политическа формация НДСВ.

Голяма част от „Великден за България“ става основа на икономическата предизборна програма на НДСВ.

След спечелването на изборите през 2001 г. от НДСВ, няколко от тези най-активни участници са избрани за ключови министри и заместник министри в новото правителство. Най-известни от тях са Николай Василев (министър на иконимиката, по-късно министър на транспорта и съобщенията, вицепремиер) и Любка Качакова (заместник-министър на икономиката).

В резултат от тези събития, широко тиражирана в медиите заблуда е, че иницативата Българският Великден като цяло е застанала зад НДСВ. Истината е, че Българският Великден никога не е бил питан, нито е излъчвал свои „представители“ в НДСВ или парламента.

Доказателство за това е най-вече факта, че въпреки участието на някои бивши великденци в новото правителство, скоро останалите участници в иницативата биват разочаровани от новото правителство по същия начин както от предишното. Става ясно, че и този кабинет – както и предишния – няма да обръща внимание на предлаганите от идеи и проекти, в чието осъществяване великденци предлагат да участват доброволно и безвъзмездно.

Затова само няколко месеца след началото на управлението на новото правителство, в края на 2001 г. написахме и приехме „Нашите Принципи“. В този документ описахме ясно целите ни и начините за постигането им, и така положихме началото на Движение Български Великден: една постоянно действаща, активна през цялата година формация, следваща оригиналите цели на едноименната инициатива.

За да осъществим това, засилихме дискусиите и обсъжданията на идеите ни чрез интернет, включително с нов собствен (неправителствен) интернет-сайт.

Не беше лесно да поемем негативите от досегашната история на инициативата, особено създаденото отрицателно обществено мнение за влезлите във властта бивши великденци.

Но решихме, че е по-мъдро – въпреки противоречивостта на всичко направено и отрицателния образ у обществото за нас – да приемем и продължим доброто, което безспорно беше започнато. Не искахме – както толкова много пъти се беше случавало през новата история на България – да създаваме и започваме от нула с поредното „разцепване“ на една хубава българска идея.

Създването на Движение Български Великден е и началото на една много по-ефективна и целенасочена независима, необвързана политически формация с общественополезна цел.

Освен да предлагаме идеи и проекти в конкретни обществени области, започнахме да анализираме и наблюдаваме действията на упълномощените да водят управлението на страната власти. Обръщахме внимание на обществеността с критики, когато нашите представители във властта – задължени да защитават интересите и да работят за добруването на всички български граждани – се отклонят в грешна посока.

Годишна среща на инициативата 2002 г.

Проведена на 3-5 май 2002 с 571 участници от над 20 различни държави, тази срещата протече с много презентации на идеи, решения и проекти.

Годишна среща на инициативата 2003 г.

Отново в НДК, дойдоха над 400 души от 20 държави с дискусии в две основни теми – „Образът на България по света- интеграция в глобалните процеси“ и „Българите и България – Образът на България за българите в страната: какво (не)правим“.

Годишна среща на инициативата 2004 г.

Годишната среща 2004 в НДК събра над 460 души от 19 държави в темите „Европейският Съюз и секторите на българската икономика“, „НАТО и Европейския Съюз – ползи и рискове“, „роля на значимите българи за развитие на гражданското общество“ и „Емиграция и завръщане у дома“.

Въпреки, че е похвален факта за създаването на инициативата и помощта в организаирането на годишните й срещи от правителствата в периода 2000 – 2004 г., управляващите продължаваха да обещават сътрудничество по идеите ни, но без особено да подкрепят това с действия.

Затова решихме коренно да променим стратегията си. Започнахме да създаваме и осъществяваме самостоятелни проекти и акции, за които да не разчитаме на държавна подкрепа.

Годишна среща на инициативата 2005 г.

Тази среща беше уникална с факта, че за пръв път беше организирана напълно независимо от правителството, със собствени средства на Движение Български Великден от дарения и членски внос. Оказа се, че бюджета за срещата се вмести под 5000 лв – повече от седемкратно по-малко от досегашните срещи (спонсорирани изключително и само от фирми). За пръв път презентациите бяха подбрани по предварително обявени обективни критерии. За пръв път представихме и наш напълно самостоятелен, оригинален и уникален проект – „Проект на активното гражданство за по-добро образование“.

Годишна среща на инициативата 2006 г.

Отново организирана и финансирана самостоятелно, представихме най-успешния досега наш проект: Моето Даскало, интернет-сайт където учениците от средните класове оценяват учителите си. Огромния интерес към тази оригинална инициатива създаде силно положително настроение към Българският Великден у хората, които са бъдещето на България.

През годините много българи, участвали в годишните срещи и в целогодишната дейност, бяха обезкуражени. Отдадените наши лично свободно време, енергия и опит за подготовка на полезни за България проекти и идеи не се оценяваха от избраните наши представители в управлението на страната.

Въпреки това ние продължаваме – убедени в ползата от дейността на благородната инициатива на Българският Великден в широка обществена полза за България.

Дарители:

Движение Български Великден е организация с безпрецедентна финансова прозрачност и отчетност в историята на България.

Не приемаме анонимни дарения. Всички дарения огласяваме публично с името на дарителя и размера на дарението:

Снежина и Людмил Стоянови – Ватерло, Канада

дарение 120 лв, февр. 2005

Георги Стратев – Пловдив, България/Харисън, Ню Джърси, САЩ

дарение 200 лв, февр. 2005

дарение 330 лв, май 2005

Тодор Желязков – Сиатъл, Вашингтон, САЩ

дарение 750 лв, март 2005

дарение 125 лв, май 2005

дарение 500 лв, януари 2006

Стефан Маринов – Торонто, Канада

дарение 126.70 лв, март 2005

Кина Вълчева – Торонто, Канада

дарение CAD$ 50, март 2005

Лили и Ангел Баховски – София, България

дарение 120 лв, април 2005

Стефка и Георги Митеви – Русе, България

дарение 200 лв, април 2005

Диди и Игнат Канефф – Брамптън, Канада

дарение C$ 200, април 2005

Красимир Гаджоков – Торонто, Канада

дарение 1130 лв, май 2005

дарение 1000 лв, януари 2006

Павел Лазаров – Милано, Италия

дарение 125 лв, май 2005

дарение 50 лв, август 2005

Боян Грифинов – Мичиган, САЩ

дарение 200 лв, май 2005

Варужан Апелян – Пловдив, България

дарение 10 лв, септември 2005

Румяна Гаджокова – Торонто, Канада

дарение 208 лв, март 2006

Пенка Бочева – Торонто, Канада

дарение US$ 60, март 2006

Иван и Рода Михайлови – Торонто, Канада

дарение C$ 20, април 2006

Веселин Цочев – Торонто, Канада

дарение 120 лв, април 2006

Управителен Съвет

избран на 27 януари 2007

председател: Петър Лефтеров

членове: Варужан Апелян, Красимир Гаджоков, Мая Пеловска,

Наталия Митева, Павел Лазаров, Ренета Рашкова, Тодор Желязков

Институтът за пазарна икономика (ИПИ - http://ime.bg) е първият независим икономически изследователски институт в България. Целите на ИПИ са да предоставя независима оценка и анализ на политиката на правителството, както и да служи като трибуна за обмяна на възгледи и мнения на икономисти и наблюдатели по различни въпроси.

ГОДИШНИ ОТЧЕТИ

Отчети за дейността:

• Дейности 1999 (PDF на английски)
• Дейности 2000 (PDF на английски)

Финансови отчети:

• 1993
• 1994
• 1995
• 1996
• 1997
• 1998
• 1999
• 2000
• 2001
• 2002
• 2003
• 2004
• 2005
• 2006

ОРГАНИЗАЦИОННИ ДОКУМЕНТИ

Мисията на ИПИ е да развива и защитава пазарните подходи за преодоляване на предизвикателствата, пред които гражданите на България и в региона са изправят. Тази мисия се преследва още от 1993 г., когато Институтът е официално регистриран като неправителствена организация (№ 831344929 от 15 март 1993 г., 729/XI/VI, стр. 169.).

• Съдебни решения 1993 – 2007
• Устав (PDF на английски)
• Вътрешни правила за работа
• Разни институционални документи (протоколи, медии, Управителен съвет и др. - PDF на английски)

ПРОЕКТИ И ПУБЛИКАЦИИ

• Балканите през 2010 г. Икономически сценарии от Красен Станчев (PDF на английски)
• Началото на лявото управление
• Разни – Приоритетите на ИПИ и отчет на дейностите (PDF на английски)
• Дарения (AIESEC , БАН , Червения кръст, Софийска библиотека ,Софийски университет, УНСС и Варненската библиотека)

Регионално сдружение на общини “Янтра” е доброволно неполитическо обединение с нестопанска цел за осъществяване на съвместна териториална, стопанска, екологична политика. То играе ролята на координатор за съвместяване на националната, регионалната и общинските стратегии с цел създаване на устойчиви практики за развитие в региона. Сдружението представлява общините – членове пред различни институции за защита на общите им интереси. То предоставя разнообразни услуги на своите членове като работи за издигане ролята на местното самоуправление и въвличане гражданите в него.

Документи:

• Устав
• Правилник
• Управителен съвет
• Проект информационно партньорство
• Проект „Устойчиво развитие на регион Янтра“
• Проект „Нов диалог за устойчиво развитие“

Асоциацията на Дунавските общини „Дунав” (АДО) обединява 34 общини по поречието на река Дунав в България. Тя e създадена на 16-ти юни 1992 година от кметовете на десет общини в централната част на Дунавски район и е регистрирана по Закона за юридическите лица с нестопанска цел на 16 май 1993 година. Офисът на АДО се намира в Белене – град, разположен в центъра на Дунавската равнина.

Основната цел на АДО е да насърчи социалното и икономическо развитие на Дунавския регион. Именно затова ние работим за създаване и запазване на оптимално за общините законодателство и представляваме техните интереси пред централните институции. Също така подкрепяме усилията на нашите общини-членове за разширяване на трансграничното сътрудничество, за укрепване на местното самоуправление и гражданското общество.

Днес АДО „Дунав” е най-голямото регионално сдружение на общини в Република България. След повече от шестнадесет години работа, ние сме важен фактор в българското местно самоуправление, уважавана институция със свои собствени проекти, програми за развитие и квалифициран персонал Ние продължаваме да насочваме усилията си към дейности, отговарящи на нуждите на нашите членове, споделяне на опит и добри практики, предоставяне на експертна и техническа помощ за общинските администрации в региона.

Документи:

• Управление
• Отчет 2008
• Отчет 2009
• Проект „Социално икономическо състояние“
• Проект „Нека по-добре да защитим“
• Проект „Сътрудничество за развитие на земеделието“

Целите на Сдружението са да защитава и представлява общите интереси на общините – членове пред национални и регионални държавни структури; да координира действията на членовете за решаване на местни проблеми и за развитие на местното самоуправление; да осигурява качествени и разнообразни услуги за членовете и да насърчава участието на гражданите в местната власт.

Дейностите, които Сдружението постоянно осъществява са следните: осъществява контакти с регионални и национални държавни институции в защита правата на членовете; осъществява контакти с неправителствени организации като представлява общите интереси на членовете; обслужва информационно своите членове; провежда обучения, работни срещи, форуми, конференции и др. на актуални теми; издава и разпространява печатни материали, информационен бюлетин с актуална за общините информация; разработва и участва в изпълнението на проекти и програми с междуобщинско и регионално значение; предоставя консултантска, експертна и техническа помощ на общините – членове и др.

Органите на управление на Сдружението са Общо събрание, в което чрез своите делегати са представени всички общини – членове; Управителен съвет, състоящ се от седем члена, от които Председател и Заместник председател; Контрольор, Заместник контрольор и изпълнителен персонал.

Членове на Сдружението на Югозападните общини са 23 общини Банско, Белица, Благоевград, Бобошево, Ботевград, Гърмен, Горна Малина, Гоце Делчев, Драгоман, Ихтиман, Кочериново, Костинброд, Кресна, Петрич, Разлог, Рила, Сандански, Сатовча, Своге, Сливница, Струмяни, Трекляно, Хаджидимово.

СЮЗО е осъществило контакти и е изградило мрежа от подръжници и партньори на територията на страната и извън нея. Основни партньори са Фондация за реформа в местното самоуправление, НСОРБ, всички регионални асоциации на общини и професионални асоциации на общински служители, агенции за икономическо развитие, търговско – промишлени палати и много други.

Устав

Отчет 2004

Отчет 2005

Отчет 2006

Отчет 2007

Отчет 2008

“Сдружение за насърчаване на икономическото развитие на област Ловеч” е член на Асоциация “Национална мрежа за бизнес развитие”, в която членуват всички бизнес центрове и бизнес инкубатори, създадени по проект JOBS, което представлява огромен информационен ресурс.
В досегашната си дейност Сдружението е изградило партньорски отношения с областна и всички общински администрации в област Ловеч, както и с повечето НПО от региона, с които участва в съвместни проекти. СНИР има създадени контакти с БАРДА, Болкан Асист и други НПО от региона и страната, както и с обучителни организации и асоциации за развитие от чужбина като InWEnt, Германия, GTZ-проекти в страните от ЦИЕ, VOCA – Словакия и др.
Сдружението разполага с голям информационен ресурс. Създадени са и се поддържат бази данни за фирми, земеделски производители и организации, за партньори и съвместни проекти, както и много обучителни и помощни материали за стартиране на бизнес и развитие на фирмата.

Основни проекти