Мисията на ФПБ е да подпомага процеса на демократично развитие в България, като оказва съдействие на институции, неправителствени организации и специалисти за подобряване на политиката и практиката в областта на правосъдието, социалните грижи, закрила на децата, образованието, икономическото развитие и опазването на околната среда. Организацията работи за укрепване диалога между гражданското общество, правителството и бизнес сектора, както и за насърчаване участието на различни по-слабо представени организации, групи и етнически общности в процесите на вземане на решения.

Фондация „Партньори-България“ работи за постигането на целите си посредством следните дейности:

Фондация „Партньори – България“ се подкрепя от чуждестранни и местни организации и правителствени агенции: Американска агенция за международно развитие, фондация «ОАК», фондация «Крал Бодуен», фондация «Лале», Посолство на Великобритания, посолство на САЩ, посолство на Холандия, Фонд „Спасете децата“, Институт „Отворено общество“, Европейска комисия и др.

Фондация „Партньори – България“ (ФПБ) е част от международната организация Партньори за демократична промяна (Партньори), която работи за развитие на гражданско общество, утвърждаване на правата на човека, демокрацията и принципите на правото. Основен фокус в дейността на Партньори е развитие на култура за мирно разрешаване на конфликти.

Мрежата на  Партньори за демократична промяна обединява центрове в Аржентина, Колумбия, Мексико, Албания, България, Косово, Република Чехия, Грузия, Унгария, Литва, Полша, Румъния, Словакия, Сърбия, Йордания, Йемен, Перу и САЩ. Центровете провеждат изследвания, обучение и консултации, въвеждат програми за развитие и за утвърждаване на мира в повече от 60 страни по света.

ЕКИП

teachers_book_PBF

2010_newsletter_bg

Събираме в общо действие усилията, опита и волята на българи от целия свят в една добронамерена помощ за по-бърз просперитет на България.

Нашите мисия е да помагаме на България за:

- успешно приемане в Европейския Съюз (изпълнено!)

- борба с корупцията

- изграждане на ефективна държавна администрация

- създаване на ефикасна съдебна система

- установяване на динамична банкова система

- развитие на работещи капиталови пазари

- установяване на качествено и практично образование

- подпомагане на износа на български стоки

и всяка друга дейност, която ще приближи страната до Европейските ценности и стандарт на живот.

Движение Български Великден да е продължител на проведената през 2000-та година инициатива „Българският Великден“. Но днешната мни формация е тотално различна. Както от фанфарите, показността и липсата на конкретен ефект от изявите 2000-2001 г., така и от великденските „лица“ оттогава, някои от които станаха отрицателно нарицателно за управлението 2001-2005 г.

Не подкрепяме никоя политическа партия. Не търсим участие във властта. Нашите днешни най-активни съмишленици никога не са били във властта на значими държавни длъжности.

Как започна всичко

За Великденските празници през 2000-та година, тогавашното правителство на Обединените Демократични Сили (ОДС) с министър- председател Иван Костов ражда идеята за годишна среща „Българският Великден“. Идеята бива почерпена от книгата „Българския Великден или страстите български“ на покойният вече бележит български писател Тончо Жечев.

Зявената цел тогава е да бъдат привлечени български професионалисти с опит в най-различни области от целия свят, работещи за престижни български и световноизвестни компании и много студенти с будно мислене за каузата да помагат в процеса на присъединяване на страната към Европейския съюз – с експертни съвети и с включване активно в управлението на държавата на различни нива.

Повече от 600 души участват в това първо издание на инициативата.

Историята на събитията, генерирани в последствие от по-активните участници в иницативата, е бурна и противоречива. Но това е съвсем естествено за една възникваща и осъзнаваща себе си обществена група млади, будни, амбициозни и доказали се професионалисти. Всички тези хора се включват тогава с желание да допринесат за нещо повече от личното си добруване – да помогнат за един по-бърз просперитет на Родината.

През първите две издания на инициативата (2000 г. и 2001 г.), съмишлениците са много активни и предлагат много свои мнения, идеи и проекти на българските управляващи, заявили че търсят техния опит.

След самите срещи на инициативата са правени активни опити за контакт с дръжавните институции.

За съжаление, обаче, същото това правителство, което потръси и поиска помощ от великденци, забравя много бързо за обявената цел ана срещата. Всякакви опити за контакт с правителствените звена след приключването на неколкодневните срещи срещат стена от незаинтересованост и мълчание. Като резултат, в годината до следващата среща, великденци отправят силни и обосновани критики към тогавашното българско управление.

На годишната срещата 14 – 16 април 2001 година (с около 1450 участници в дискусии в 13 града из цялата страна) участниците подготвят много нужната тогава програма какво трябва да се поправи в българското управление – документа „Великден за България“. Той се състои от 101 основни точки, очертаващи според нашите виждания какви трябва да бъдат приоритетите в широк спектър от политически и икономически действия пред управляващите страната, които да ускорят значително темпа на подобряването на живота на българите в Родината.

Няколко от най-активните участници в срещата „Българския Великден“ 2001 година – най-активни в изготвянето на този програмен документ за развитие – биват поканени за кандидат-депутати в листите на подготвящата се тогава за избори нова политическа формация НДСВ.

Голяма част от „Великден за България“ става основа на икономическата предизборна програма на НДСВ.

След спечелването на изборите през 2001 г. от НДСВ, няколко от тези най-активни участници са избрани за ключови министри и заместник министри в новото правителство. Най-известни от тях са Николай Василев (министър на иконимиката, по-късно министър на транспорта и съобщенията, вицепремиер) и Любка Качакова (заместник-министър на икономиката).

В резултат от тези събития, широко тиражирана в медиите заблуда е, че иницативата Българският Великден като цяло е застанала зад НДСВ. Истината е, че Българският Великден никога не е бил питан, нито е излъчвал свои „представители“ в НДСВ или парламента.

Доказателство за това е най-вече факта, че въпреки участието на някои бивши великденци в новото правителство, скоро останалите участници в иницативата биват разочаровани от новото правителство по същия начин както от предишното. Става ясно, че и този кабинет – както и предишния – няма да обръща внимание на предлаганите от идеи и проекти, в чието осъществяване великденци предлагат да участват доброволно и безвъзмездно.

Затова само няколко месеца след началото на управлението на новото правителство, в края на 2001 г. написахме и приехме „Нашите Принципи“. В този документ описахме ясно целите ни и начините за постигането им, и така положихме началото на Движение Български Великден: една постоянно действаща, активна през цялата година формация, следваща оригиналите цели на едноименната инициатива.

За да осъществим това, засилихме дискусиите и обсъжданията на идеите ни чрез интернет, включително с нов собствен (неправителствен) интернет-сайт.

Не беше лесно да поемем негативите от досегашната история на инициативата, особено създаденото отрицателно обществено мнение за влезлите във властта бивши великденци.

Но решихме, че е по-мъдро – въпреки противоречивостта на всичко направено и отрицателния образ у обществото за нас – да приемем и продължим доброто, което безспорно беше започнато. Не искахме – както толкова много пъти се беше случавало през новата история на България – да създаваме и започваме от нула с поредното „разцепване“ на една хубава българска идея.

Създването на Движение Български Великден е и началото на една много по-ефективна и целенасочена независима, необвързана политически формация с общественополезна цел.

Освен да предлагаме идеи и проекти в конкретни обществени области, започнахме да анализираме и наблюдаваме действията на упълномощените да водят управлението на страната власти. Обръщахме внимание на обществеността с критики, когато нашите представители във властта – задължени да защитават интересите и да работят за добруването на всички български граждани – се отклонят в грешна посока.

Годишна среща на инициативата 2002 г.

Проведена на 3-5 май 2002 с 571 участници от над 20 различни държави, тази срещата протече с много презентации на идеи, решения и проекти.

Годишна среща на инициативата 2003 г.

Отново в НДК, дойдоха над 400 души от 20 държави с дискусии в две основни теми – „Образът на България по света- интеграция в глобалните процеси“ и „Българите и България – Образът на България за българите в страната: какво (не)правим“.

Годишна среща на инициативата 2004 г.

Годишната среща 2004 в НДК събра над 460 души от 19 държави в темите „Европейският Съюз и секторите на българската икономика“, „НАТО и Европейския Съюз – ползи и рискове“, „роля на значимите българи за развитие на гражданското общество“ и „Емиграция и завръщане у дома“.

Въпреки, че е похвален факта за създаването на инициативата и помощта в организаирането на годишните й срещи от правителствата в периода 2000 – 2004 г., управляващите продължаваха да обещават сътрудничество по идеите ни, но без особено да подкрепят това с действия.

Затова решихме коренно да променим стратегията си. Започнахме да създаваме и осъществяваме самостоятелни проекти и акции, за които да не разчитаме на държавна подкрепа.

Годишна среща на инициативата 2005 г.

Тази среща беше уникална с факта, че за пръв път беше организирана напълно независимо от правителството, със собствени средства на Движение Български Великден от дарения и членски внос. Оказа се, че бюджета за срещата се вмести под 5000 лв – повече от седемкратно по-малко от досегашните срещи (спонсорирани изключително и само от фирми). За пръв път презентациите бяха подбрани по предварително обявени обективни критерии. За пръв път представихме и наш напълно самостоятелен, оригинален и уникален проект – „Проект на активното гражданство за по-добро образование“.

Годишна среща на инициативата 2006 г.

Отново организирана и финансирана самостоятелно, представихме най-успешния досега наш проект: Моето Даскало, интернет-сайт където учениците от средните класове оценяват учителите си. Огромния интерес към тази оригинална инициатива създаде силно положително настроение към Българският Великден у хората, които са бъдещето на България.

През годините много българи, участвали в годишните срещи и в целогодишната дейност, бяха обезкуражени. Отдадените наши лично свободно време, енергия и опит за подготовка на полезни за България проекти и идеи не се оценяваха от избраните наши представители в управлението на страната.

Въпреки това ние продължаваме – убедени в ползата от дейността на благородната инициатива на Българският Великден в широка обществена полза за България.

Дарители:

Движение Български Великден е организация с безпрецедентна финансова прозрачност и отчетност в историята на България.

Не приемаме анонимни дарения. Всички дарения огласяваме публично с името на дарителя и размера на дарението:

Снежина и Людмил Стоянови – Ватерло, Канада

дарение 120 лв, февр. 2005

Георги Стратев – Пловдив, България/Харисън, Ню Джърси, САЩ

дарение 200 лв, февр. 2005

дарение 330 лв, май 2005

Тодор Желязков – Сиатъл, Вашингтон, САЩ

дарение 750 лв, март 2005

дарение 125 лв, май 2005

дарение 500 лв, януари 2006

Стефан Маринов – Торонто, Канада

дарение 126.70 лв, март 2005

Кина Вълчева – Торонто, Канада

дарение CAD$ 50, март 2005

Лили и Ангел Баховски – София, България

дарение 120 лв, април 2005

Стефка и Георги Митеви – Русе, България

дарение 200 лв, април 2005

Диди и Игнат Канефф – Брамптън, Канада

дарение C$ 200, април 2005

Красимир Гаджоков – Торонто, Канада

дарение 1130 лв, май 2005

дарение 1000 лв, януари 2006

Павел Лазаров – Милано, Италия

дарение 125 лв, май 2005

дарение 50 лв, август 2005

Боян Грифинов – Мичиган, САЩ

дарение 200 лв, май 2005

Варужан Апелян – Пловдив, България

дарение 10 лв, септември 2005

Румяна Гаджокова – Торонто, Канада

дарение 208 лв, март 2006

Пенка Бочева – Торонто, Канада

дарение US$ 60, март 2006

Иван и Рода Михайлови – Торонто, Канада

дарение C$ 20, април 2006

Веселин Цочев – Торонто, Канада

дарение 120 лв, април 2006

Управителен Съвет

избран на 27 януари 2007

председател: Петър Лефтеров

членове: Варужан Апелян, Красимир Гаджоков, Мая Пеловска,

Наталия Митева, Павел Лазаров, Ренета Рашкова, Тодор Желязков

Проекти:

• Проект „Да знаем и можем повече“
• Проект „Младежки клуб за подкрепа, обучение и реализация“
• Проект „Заедно пред компютъра“